автор: agripina

Самотата не е наказание, тя е избор, безкрайно търсене на неизвестното и понеже всичко е мимолетно, тогава защо да търся щастие и спокойствие?
Ще се спускам към пропасти, ще се катеря към върхове, без да търся път. Може би така ще намеря себе си. Може би. Нима уютния дом и любими хора биха ми донесли спокойствие?
Не, не ми е достатъчно, аз искам да се разхождам по покриви, чувствам се по – сигурно.Аз не одобрявам, любов – обута в домашни пантофи, страст – съхранявана в хладилник, чувства - прострени на малък балкон. Щастие в саксия, което поливам от страх да не изсъхне.Телевизор, отговарящ и на незададените въпроси. Антена на покрива- гаранция за сигурност, барометър на чувствата.
Как ми се иска да ходя нощем по покривите, но си знам, че не мога да преодолея разстоянието от балкона със саксията – щастие и да стигна до покрива от който по – добре се вижда хоризонта на моето щастие, то е някъде на върховете на планината или някъде по млечния път. Ще го стигна ли някога или ще се свия като врабче под стряхата, за да не умра от студ.