Високата тераса на мечтите
се взира пъстрооко
в бялото очакване
на върховете.
Трепти.
Трепти.
Трепти.
А после мълчаливо
се прегръща с долината
и бегла, мъничка усмивка
прелита под дъга за двама.
Привет, Anonymous » Регистрация » Вход |
|