автор: nickyqouo

Звездната река разсичаше черното платно на космоса и го обсипваше с милиарди искри от светлината на далечни и още по-далечни звезди. Космонавтът се взираше към тях иззад тежкото стъкло на шлема си.
Смяташе, че така си почива. Но не виждаше ръцете и краката си! Взираше се в безкрая и мечтаеше да лети към звездите! Не се притесняваше от факта, че човешкия живот можеше да се окаже твърде кратък сравнен с мащабите на едно пътуване дори до най-близката звезда. Но той мечтаеше да тръгне, да потегли натам! Е, за момента не се очакваше осъществяването на проект за полет към звездите. Но пък може би щеше да спечели мястото за експериментален полет до газовите гиганти в края на слънчевата система! Може би! Може би дори бе крайно време да се връща на кораба. Е, можеше да повиси още малко сред безкрая. Видя с ъгълчето на окото си прелитащи астероиди. Група тежки камънаци, някои с размерите на цели хълмове и планини! Прелетяха вдясно от него в тишината на безкрая! По надупченото лице на най-близкия избухнаха няколко малки взрива, просто едва забележими проблясъци. Толкова незначителни, че ако не бе гледал точно натам едва ли щеше да забележи нещо. Бе гледал точно натам, и може би заради това, че така се бе втренчил, не виждаше нищо друго, дори собственото си тяло. Втренчен в безкрая! Трябваше да се прибере на кораба, но беше ли наложително точно сега да го стори? Няколко секунди в повече сред безбрежните простори! Нова група астероиди започна да се източва пред широко отворените му очи. Бяха прекалено близо, твърде близо с оглед на всякаква безопасност! В мозъка му писна аларма! Трябва да се прибере обратно на сигурно място! Микроскопична частица се шибна в дебелото стъкло на шлема на космонавта. Тънка пукнатина плъзна в средата на стъклото. Очите му се втренчиха в нея и пресъхналия език се плъзна по устните. Преглътна или май не успя да преглътне?! Мислеше постоянно, че трябва да се върне на борда на кораба, но дори и не опитваше да го стори. Пукнатината пред очите му се разпростираше. Постепенно! Изглежда изобщо не знаеше как да се върне на кораба! Не помнеше защо е излязъл и какво е правил на някакъв кораб?! В кратък проблясък си спомни, че всъщност е един земен кръчмарски плъх. Съдържател на бардак в една от независимите кули в централния Атлантик! Въртеше добър задкулисен бизнес с естествени човешки органи. Никога не предлагаше за продан резервни части от клонинги! Фирмена политика! Само най-добри естествени продукти! Въртеше добър бизнес! Предаваше операциите на живо в частните компютърни мрежи, директно към клиентите за да бъдат сигурни, че стоката идва от живо тяло и по това тяло няма клонинг сигнатури! Май го бяха хванали! Не помнеше кога! Пукнатината в стъклото на шлема му се увеличаваше! Очите му се блещеха срещу безкрая на космоса. Бяха го хванали! Бяха го осъдили дори! Защото не плащаше данъци! Органите и резервните части на тялото му бяха разпределени на лотариен принцип чрез благотворителната Aтлантическа конфедерация на нуждаещи се! Ха! Нуждаещи се! Отрепки без средства и положение, без влияние! Разиграха го на лотария! Взеха му тялото и органите заради неплатени данъци върху резервните части и органи на няколкостотин безименници живеещи долу на повърхността! Главата му бе свързана с животоподдържащи системи в "космо патрон" с диаметър от един метър, снабден с осем пълнообхватни камери. Внушиха му мантрата за реещ се в безкрая космонавт, мечтаеш за пътешествия сред звездите! Предаваха и заснемаха всичко, от момента в който на дестинационния безпилотен контейнеровоз бяха натоварени десетки хиляди глави на осъдени по новата съдебна програма - "възмездие на живо". Контейнеровоза бе изключил двигателите след едноседмично пътуване, след това се обърна с товарния отсек по посока на своето движение. Съдържащите болтове и предпазни мрежи на определена част от товара бяха освободени. Тежките врати на товарната рампа се плъзнаха и малкото въздух излетя в пространството. Дестинационния безпилотен контейноровоз включи двигателите си за около двадесет секунди. Освободения товар се изсипа в космоса. Инерцията го захвърли по траектория пресичаща астероидния пояс между Марс и Юпитер. Контейнеровозът предприе необходимите маневри и продължи по своя курс към енергийните и ресурсни станции работещи в периферията на слънчевата корона. На Земята се организираха залагания за това кой "космо патрон" колко време ще оцелее и кой ще премине отвъд Пояса. Проблясъците в паметта бяха краткотрайни и програмирани предварително. С доближаването на потенциален обект за сблъсък честотата им зачестяваше, а в последните минути преди прогнозирания сблъсък мантрата се изключваше, спомените се деблокираха и съдържажанието на "космо патрона" изживяваше "пълноценно" финала на пътешествието. Звездната река разсичаше черното платно на космоса и го обсипваше с милиарди искри от светлината на далечни и още по-далечни звезди. Космонавтът се взираше към тях иззад тежкото стъкло на шлема си осеяно с мрежа от пукнатини. Пред погледа му се появи масивна и осеяна с кратери и пукнатини скала, по чието милионгодишно лице пробляснаха за кратки секунди няколко бледи искри. Очите му бяха широко отворени и спомените го заливаха!