автор: rajsun

* * *

Като на свиждане дошли.
Измежду кръстове и плочи
сноват невидими души -
говорят с видимите още.

Душа и тлен - нетраен ден.
По-скоро час.
По-скоро - среща.
Безформено небе, поле,
кал, черни фигури и свещи.

Паници жито. И шишета.
Животът в мъртвото прелива.
Целта. И смисълът. И средството.
Остатъкът се разотива.

Ти накъде? Ти, който още
си носиш името и мощите.
Оттам, където си сега,
при сенките - или в света?

На четири посоки - сам.
Във всичко зримо разпилян:
трева-роса-пчела-дърво-
човек-и-път-и-звяр-и-бог...

Ти - при кого?

Недобротворен е светът,
и истината му - жестока.
Обединява ни Смъртта.
Разединява ни Животът.