Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Vrytka
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14027

Онлайн са:
Анонимни: 386
ХуЛитери: 6
Всичко: 392

Онлайн сега:
:: Icy
:: pepelqshka13
:: marisiema
:: Veselin
:: Lombardi
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Ноември 2022 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
3 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНевидимо изкушение
раздел: Разкази
автор: sav11

Не го бях виждал откакто завършихме училище. Косата му бе леко оредяла и малко посивяла отстрани на бакенбардите. Имаше и много по-дебели бузи от времето, през което го помнех.
Редовно си пиех кафето близо до кафе машината на спирката, но понякога, когато станех по-рано, минавах и през кварталното кафене. Днеска бях в кафето.
Седях и се събуждах над приятните изпарения и ухания на кафето и бавно включвах системите на мозъка си една след друга.
- Здравей - поздрави ме той.
Търсачката на образи в съзнанието ми се активира и накрая след секунда намери сходен образ на лицето, което стоеше пред мене.
- Здравей - отвърнах. Не можах да те позная в първия момент.
Ами така е, променяме се, природа - каза той. Ама ти не си мръднал. Същият си си.
Може ли да седна.
“Този какво ме ласкае? Нещо ще ми иска ли?!”
Поканих го и точно тогава телефонът ми иззвъня. Казаха ми, че днес съм свободен и да не ходя до офиса. Някаква авария станала, наводнение. Нямало ток.
- Как си? Какво правиш? - запита той.
- Добре съм - отвърнах с дежурния отговор и на свой ред попитах:
- Ти как си? Къде се изгуби?
- Бях дълго в чужбина. После като се върнах, смених няколко града и работи.
- Сега къде си, какво правиш?
- От няколко месеца съм в града - отвърна. Отворих един магазин, малък, квартален, за хранителни стоки. Да излиза по някой лев.
- Ясно - кимнах.
Казах му с какво се занимавам и от дума на дума стана въпрос и за жени.
- Случи ми се нещо интересно - започна той. Знаеш, падам си по красивите жени.
Спомних си, че като ученици наистина много закачаше момичетата.
- Знаеш ли какво ми се случи - каза сякаш на себе си.
- Какво? - запитах леко заинтригуван.
- Ами, аз си ходя от време на време по разни платени дами, то не останаха други. Ами така де. Опитах да се запозная с някоя за уж нещо по-сериозно, то всичките в един момент все за пари ме питат, какво съм имал, апартаменти, коли, вили.
Излязох няколко пъти на среща, то пръскам по стотници левове в заведенията и накрая ми казват, че утре имали рано работа или ги заболяло нещо или някаква друга лъжа. Аман от курвенски номера. Затова плащам си за един-два часа и това е.
- Чакай - ти нали май беше женен - казах аз. - Доколкото помня още след казармата се ожени.
-Да. По любов! Но като няма достатъчно пари, любовта не гори! - усмихна се някак кисело той. Хванах я с едно богаташко момче и се разведох веднага. После заминах за чужбина.
- А що се отнася за жените, така са си те. Измислили са те още щом те видят. Хитри са, като невестулки и в зависимост от настроението, целите и моментните или дългосрочни желания, те слагат в някоя от графите си.
Като се замисля, то и ние сме така, само дето нашите графи са по-малко, казах аз. Обикновено две.
- Дето викаш две, то за третата вече няма много жени - поклати глава той.
- И като те видят, че ти текат лигите, вече са те скроили. Имат сто милиарда плана и номера и още толкова в запас - споделих аз.
- Брей, ти много ги разбираш - засмя се той.
-Ами, разбирам ги. Те самите не се разбират, какво остава за другите да ги разберат. Не ги разбирам. Някак ги усещам и то не винаги.
- То и аз ги усещам, ама понякога попадам на страшни актриси. Така ме омайват и завъртат, че даже и не разбирам. В наше време не е лесно да намериш свестни нито жени, нито мъже.
- Ти сам го каза - подметнах аз... И между мъжете има много актьори. Нещата са петдесет на петдесет.
- Бях почнал да ти разказвам - изкашля се той. Има един клуб за момичета, танцуват там, правят разни сценки. Бе то си е направо бардак, ама така му викат, клуб. Та един ден наскоро, отивам и чувам говорят за някаква жена, дето всички искали да спят с нея. Била нова, работела от седмица, но славата ù се разнесла светкавично.
- И каква е тя? Холивудска актриса или извънземна? - запитах аз.
- Не, никой не знае каква е, защото никой не я е виждал - отвърна той.
Загледах го за миг съсредоточено.
- Как така никой не я е виждал, а пък всички искат да спят с нея?
- Ами така! Точно в това е интересното - каза замислено той и пи глътка от кафето си.
- Условието да бъдеш с нея е да не я виждаш. Влизаш една тъмна стая без прозорци и светлина. Влизаш, ама чисто гол, без дрехи. Явно те гледа на камера. И когато влезеш, тя е там и те чака. Може да останеш, колкото искаш, стига да си платиш.
- То това е ясно - подметнах аз и попитах: - Е, и ти пробва ли я?
- Ами да.
- И!?
- Впечатлен съм. Направо съм изумен! Влязох. Пълен мрак. Като не знам като къде, като в пълния мрак. Сигурно там е по-светло. Ухаеше приятно на свежест, пролет и същевременно витаеше мирис на страст и любов и сърцето ти забива лудо.
- Аве, тая нещо да не ви упоява? - запитах, мислейки за това, което ми каза.
- Не знам. Може. Не се бях сетил. И после я усетих като топъл воал край себе си. Нежна, гъвкава и тръпнеща. Ръцете ù са като мехлем за душата. Така ме настрои, че направо си изгубих ума и единственото, което исках е да я имам веднага. Бързо, страстно, безумно.
- Брей, страшна работа! Древна магия, а! - усмихнах му се аз.
- Не знам дали е магия, може. То май-хубавите неща стават само с магия - въздъхна той и след миг добави: - И с пари. После ме масажира и маза с разни благоуханни мазила. Невероятно беше. Понякога сякаш още усещам мириса на тялото ù.
- А не си ли говорихте? - запитах.
- Ами не. Всъщност това е второто условие. Без разговори. Стори ми се странно и на мене.
- Да не е няма? - запитах.
- Не знам. Издаваше много възбуждащи звуци, докато се любехме. Не мога да кажа.
- И какво после? Това ли беше?
- Не. Пусна ми някакъв запис.
- Какъв запис? - учудих се аз.
- Нещо като инструкции, съвети, напътствия.
- За какви инструкции и съвети говориш - съвсем се изненадах аз.
- Ами напътствия и по-точно как да се държим с жените. Как да им говорим, галим, обичаме.
- Ти сериозно ли говориш!?
- Ами да - кимна с глава той.
- Тази е някоя дето се е вманиачила. Нещо ù се е случило. Може да са я малтретирали или нещо подобно - предположих.
- Не знам - каза той.
- А иначе какво усети. Дебела ли е, слаба ли е на пипане?
- Не, направо си е идеална. Изваяна като статуя. Косите ù ухаеха шеметно. Устните ù бяха влажни и сочни, а езикът като четка на художник. Сякаш рисуваше с него върху мен. Рисуваше по цялото ми тяло и остави дири, които още ми горят по кожата.
- Ауууууууу - възкликнах аз. - Каква е тая, ве!?
- Никой не знае - каза той.
- Е, не може да не знае - отвърнах. Това е някакъв рекламен трик, за да може да събере повече клиенти. Един ден ще я разкрият и ще се разбере.
- Може - съгласи се той. - Навярно си прав.
После извади една пачка пари и ми ги показа дискретно.
Учудих се.
- Искам да те помоля нещо - започна той. - Знам, че си скулптор. Още се занимаваш, нали?
- Да - казах - но не толкова често. Повече рисувам.
- Виж, един човек иска да разбере коя е. Предлага ти да отидеш при нея, да бъдеш с нея, да опипаш лицето ù внимателно и после да я скулптираш. Искаш ли? Ще можеш ли?
Замислих се. Това бе най-странното предложение, което някога съм получавал.
- За скулптирането, няма проблем, но виж, как да ти кажа, аз не обичам много такива жени. Имам чувството, че ми дават да опитам пържола, дето са я дъвкали хиляда човека преди мен.
Той се захили силно и после каза:
- Стига, ве. Ти се шегуваш.
- Не, не се шегувам - уверих го аз. - Така е.
- Разбирам - каза той и извади още една пачка.
- Не е за парите - казах аз.
- Е, какво толкова. Жената е наистина изумителна. После ще си вземеш вана. Ще минеш през джакузи с аромати и соли и си готов.
- То, тялото ще го измия, ама как ще си окъпя душата?!
- Ще ти дам да пиеш няколко питиета преди това или по-добре и преди, и след или се запиши на курс по медитация и изчистване на отрицателните енергии и емоции и готово. Все ще измислим нещо. То и в ресторанта ядем с прибори, дето са яли хиляди, но не ни прави впечатление, нали! Като си гладен, не му мислиш много.
- Не ходя по ресторанти - казах бавно. Обичам сам да си избирам продуктите и приборите.
- Виж, моят човек е много влиятелен. Освен парите, ще ти помогне и за друго, каквото поискаш.
- Ами, щом е много влиятелен, значи има и други начини да разбере - контрирах го аз.
- По принцип да, прав си, но той иска всичко да стане тихо и без много шум. Има си причини, не знам.
- Да не си ти този човек? - запитах и забих поглед в него.
За миг, само за милиардни от секундата една сянка премина през очите му, но аз не бях напълно убеден, дали съм успял да я разчета. Може би познах, а може би имаше и нещо друго.
Сега аз се замислих. Всъщност, идеята да опипам лицето на жена и после да го скулптирам покълна в мен и започна да ме обсебва. Не беше заради жената, а заради самото предизвикателство.
- Да нямаш съмнения за някоя, която познаваш и сега да искаш да разбереш дали наистина е тя? - запитах го директно.
- Не, не аз - отвърна хладнокръвно. Нали ти казах. Един влиятелен човек иска да разбере. За какво да те лъжа!?
- Че знам ли? Ние сме си перманентно в лъжи. Лягаме с лъжи, будим се с лъжи, живеем с лъжи. Животът е една голяма лъжа и накрая излъганите сме ние. Излъгани сме си по принцип. Тръгваме по дирите на една лъжа, за да открием истината и когато я открием, сме пред няколко врати, които водят към други лъжи и така.
- Аве, ти и тогава си беше умник, ама сега направо пращиш! - захили се той. - Е, ще отидеш ли?
Предизвикателството започна да ме дърпа и мачка, като тесто в ръцете на баничарка махмурлийка.
- Добре - казах след няколко минути.


Публикувано от hixxtam на 09.03.2013 @ 08:35:17 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   sav11

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

27.11.2022 год. / 11:44:58 часа

добави твой текст
"Невидимо изкушение" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.