автор: ladyinblack

*на всички жени, които се припознаят в стиха

Тя е просто усмивка, която и слънцето сгрява,
даже някой с обида тези устни без жал да съшива.
И да има в света само кал и изсъхнала плява,
тя гнездо ще направи от тях и ще бъде щастлива.

Тя е просто улук, в който всяка мътилка изтича
и изплаща горчиво чужди грешки, вини и пороци.
Като майка единствено само тя знае как се обича
и съзира надежда през най-непрогледния процеп.

Тя е просто мираж в необятната земна пустиня,
но реално превръща в оазис душата за всеки.
И постила косите си меко по тях да премине,
онзи, с морни нозе от житейските трънни пътеки.

Тя е просто сълза, сбрала всички човешки тегоби,
ала знае, че нейните няма кой или как да изплаче.
И не иска признания върху тежкия камък надгробен,
само глътка сърдечност, преди да я срещне палача.

Тя е просто цветче, зажадняло за нежност и ласка,
битието, макар, да я смазва с ръждива верига.
Не лети през света в подобаваща царска каляска,
ала тя е Жена. И да бъде такава и` стига...

8-3-13г.
милена белчева