На жената!
Всеки ден си ти със мене.
Всяка нощ ти спиш до мен.
Вятър вънка тънко стене-
пее той познат рефрен.
Твойто име е познато-
в моята душа лежи.
Ти си цялата от злато.
Слънцето над теб кръжи.
Всеки ден ни е Голгота
в общия ни път напред.
В този път на два живота
няма късчета от лед.
Нас ни грее топло слънце-
лъч сълзите ни сушИ.
Любовта е, като зрънце,
сято в нашите души.
Всяка дума е лекарство
през деня и през нощта.
Имаме си наше царство-
в него ни гори свещта.