автор: ladyinblack

Не се залъгвам! Тялото ми помни,
как своята отрова в мен изстреля.
За миг приют - останахме бездомни,
грехът разкъса общата постеля...

Крилете се превърнаха в окови,
в пронизващ писък - онзи вик екстазен.
В бездушното пространство ме зарови,
а после с мрачни стъпки ме прегази.

Не те виня за бягствата ти неми,
прикрити от наивните представи.
Усмивката и вярата отне ми,
но колко болка щедро предостави!

Обичах те, но адът ми припомни
вината, че уви, не съм безплътна.

Изнизваха се вечери инсомни
И утрото изгря. Но в мен помръкна.

мб
/екс Любовна лирика/