автор: Rodenavlotos

На светлата памет на Пламен Горанов

Понякога денят е нощ,
понякога е ярка факла,
подпалил дрехата на лошото,
когато времето се наочаква,

когато времето изпадне в колапс
и се стаи в предчувствие на знак
за раждането на свръхнова,
която да разсее мрака.

Тогава раждат се звезди -
когато стане страшен мракът
и утрото, преди да се роди,
отдавна вече е разплакано.

Денят е много търпелив -
не разгневявай търпеливия.
Понякога смъртта красива е -
гори и Злото си отива.