автор: apostola

Бор голям снага извива
с връхчето зеленооко.
ЧЕлото си той забива
във небето синеоко.

А под неговата сянка
две елхи сега израстват.
Те на своята полянка,
като гъбите порастват.

Бързат те да го достигнат-
връх със връх да изравняват.
Лъч от слънце да погълнат.
Слънцето да поздравяват.