От памтивек – без много приказки! –
светът това повтаря:
като огромни стаи дните си
отваря и затваря.
И теб в една – коя от всичките? –
ще срещне и изпрати.
И кой ли залез – мм? – вратичката
ще дръпне зад гърба ти?
Е, поживяхме, поиграхме си
на светло и на тъмно.
Денят си тръгва - здрачно син.
А някъде се съмва.