автор: apostola

На моята майка!

И моят път от теб започва.
От теб започва моят ден.
Сърцето твое ме насочва-
нали от тебе съм роден.

В гръдта ти топла аз заспивах...
И слешах твоя майчин глас.
С очи очите ти изпивах,
лицето гледах във захлас.

Ти беше святата икона
дори в душевния ми дом.
Ти бе единствена Мадона
и глътката лечебен ром.

Ти беше моята опора
за всяка крачка във зори.
Чрез теб познавах много хора
били към мене все добри.

Със мъдростта на философи
напътстваше ме ти докрай.
И малко са ти тези строфи
за името ти в твоя рай.

И днес ми липсваш много,мамо!
И днес се чувствам пак сирак.
Останах аз без твойто рамо
и сякаш съм загубил крак.

А пътят, който ти ми даде,
завършва с безвъзвратен знак.
Ти твойто Аз на мен предаде,
затуй при теб ще дойда пак!