автор: apostola

По златната пътека рано
пристига новият ми ден.
И в шепи слънцето събрано
очите си измива в мен.

И топлите лъчи ме къпят
отгоре до петите чак.
И искат чувства да разпъпят,
тежащи от любовен знак.

И всяко чувство-ново слънце,
отмерва ми денят със час.
А аз-едно пшенично зрънце,
узрявам вече, като клас.

И тез слънца наливат в мене
една желана благодат.
От тях живота се променя-
по мъдрост ставам по-богат!