автор: Rodenavlotos

Засееш ли тъга- тъга пониква.
Такъв е кръговратът на живота.
Докато с простичкия принцип свикнем
и ето ни на изходната кота,

единствено на гръб с товар от спомени
и насъбрана безполезна мъдрост,
да чистим нивата от корените.
И на кого сега да се разсърдим,

когато всичко е от нас посято,
със собствените ни ръце, душа и мисъл.
Когато нивата остане неполята,
зърното ще е малко, хлябът-клисав,

и пак ще тръгнем извора да дирим -
началото на нашето начало.
А там гъмжи от стъпки- всеки спирал,
отпивал и безгрижно отминавал

по път не водещ никъде към нищо.
Когато в края му се дотътрузим,
ловим обратния му край разнищен
и мислим - да плетем или нахлузваме..