Стана рано Баба Марта
и юргана си изтупа.
От перцата чисто бели
пухкав сняг навън натрупа.
Скара се на малък Сечко:
-Ставай бързо, събуди се, братко!
Трябва ли да върша всичко,
а пък ти да спинкаш сладко, сладко?!
На големия си брат Сечен
дръпна лекичко ухото:
-По-добре ми помогни,
надигни се от леглото!
Братята решиха да помогнат
и нацепиха дървата.
Стоплиха вода за чая,
за продукти слязоха в мазата.
Баба Марта се усмихна, каза:
-Слънчо да изгрее!
Весели поникнаха цветята,
чу се пиле да запее.