Ден след ден-бавно потъвам
събуждам, рисувам-бълнувам,
не свършва съня.
Лунни утрини-Слънчеви нощи,
надежди безпомощни съзирам,
в една жадна вода.
Скучни сборища-нимфи порочни
и илюзии плуват, аз потъвам.
А колко е близо брега...!?
05.11.04г.