автор: mi_me_to

Будуват ми мислите.
Опънати жици,
без птици.
Без траектория
и достоверност.
Подхвърлям трохи и се моля
да клъвне съня ми врабчето.
Сменям чаршафи, прах за пране, аромати.
Сменям приказки с уроци,
уроци със съвети.
Смалявам се в шепот
на поизносено листо от есени.
Сменям пердета.
Ах, колко много врабчета.

Несменяемо:
Аз.
Ти в сърцето.