автор: blagova

Запява капчукът. По звънкия улей
понасят се капките в транс.
Пресъхнал от жажда поток караули.
Дочаква си щедрия шанс.
Задъхва се вятърът. Птиците брулят
в лицето му зимния пух.
Облича се в розово старата дюля
до дънер - посмъртен евнух.

Напира животът към голите клони.
Набъбва. Напъпва. Цъфти.
Диктат кръговратен. Несменен. Изконен.
Земята на палец върти.