автор: sav11

И един ден получих препоръчано писмо . Подписах се. Гледам с много дребен шр
ифт на подателя пише моето име! Все едно аз съм си го изпратил!? Гледам държавата-Непал!? Още по-голяма загадка. Не съм ходил там! Изтичах да настигна куриера, но бе изчезнал. Все едно не е бил тук. Помъчих се да си спомня лицето му, но бе с шапка и шал пред устата. Да зима е. Но се сетих, че дори и очите му не видях!

“Мистерия, а” - казах си наум.

Отварям плика, обемист е. Изваждам нещо, като папирус. Стар, пожълтял. Даже имаше дъх сякаш донесен от хилядолетия. С някакви много странни букви все едно всяка писана и изрисувана сама за себе си пишеше:

“Когато започнах да виждам с ушите си и да чувам с очите си, аз “онемях”! И вече не исках да говоря.

Всички души плачат, копнеят и искат свобода! Да си правят, каквото си искат, но искат и любов! Искат свобода, но са си изградили свои клетки на свободата и колкото и да си пърхат наляво и надясно си искат своята си свобода и да си се връщат в своите си клетки.

Обаче често искат и някой друг да им прави компания в тяхната им свобода, в техните им клетки. Отварят вратичката на клетката си и започват да пеят най-хубавите песни или да танцуват, или някаква примамка, която имат и ползват най-добре.

Когато някоя волна душа бъде привлечена от тази примамка и влезе в клетката, вратичката на клетката се затваря. Влиза в нейната чужда свобода. И започват да си играят и да налагат един над друг своята си свобода. Те се прилъгват, надлъгват, използват се един друг, играят си помежду си все едно са детски играчки и винаги се нараняват! Като безчувствени, бездушни кукли! И винаги печели по-бездушният и по-големият егоист!

И тогава има случаи в които тази душа , която е подмамила друга душа, я държи заключена, а самата тя си пърха свободно, или пък, като и се насити и си поиграе изхвърля жертвата, като употребена кърпичка. В други случаи подмамената, пленената душа, сама започва да си иска свободата и да блъска по решетките. Но най-често хем искат да са свободни, и да си правят, каквото си искат, хем да бъдат и част от нечия свобода. Но най-много искат да станат владетели на някоя свобода и да я обсебят и да я контролират, но в същото време те да са си абсолютно свободни!

Има случаи в които две души си пърхат заедно и то от началото до края, но това са прецеденти.

Има случаи в които така наречените свободни души си пърхат свободно от клетка в клетка и накрая остават и без своя си клетка. Уж са свободни, а не са. Имали са много, но нямат нищо.

И винаги нещо искат, все нещо не им е както трябва. И казват мен ми стига това, това и това, а като го получат хоп, ама сега искам и това и това и другото. Уж твърдят, че са доволни и щастливи и си казват край намерих щастието и удовлетворението, а след време ги виждаш пак унили.

Всъщност тези, които искат да бъдат най-свободни и крещят постоянно за свобода, точно те искат да ограбят свободата на някой друг и то не само на един, а на много. Планини и безлюдни гори, много. Ако наистина искат свобода.

А когато живеят с други души, за да може тяхната свобода да има крила, те се хранят със свободата на другите.

И нараняват и себе си и останалите, нараняват, нараняват, и един ден прелита сянката на орела.”

П.С.

ОТ ЦЯЛОТО ДО СКИТАЩИЯ ИЗ ВРЕМЕТО.
ТИ САМ СИ ОСТАВИ ПОСЛАНИЯ ВЪВ ВСИЧКИ ВРЕМЕНА!