автор: erka

Тази,
която стъпва ефирно
върху бялата пяна
на вълните във мислите ти,
а после
се хвърля стремглаво
към дълбокото
със делфините,
докато косите й
жадно попият
синьо-зеления цвят на морето...
Тази,
която излиза от него
тънка и бяла
като лунна пътека
и ляга на влажния пясък,
оставяйки силуета си
в хладен
и лек отпечатък...
Тази...

не съм аз.
Аз съм...

Онази,
която дупки копае
и сади цветя в алпинеума.
По ръцете й
има мазоли,
а ноктите й
са по-често неравни
и не дращи от страст
раменете на времето,
а се вкопчва от болка
в крака му,
когато животът
настъпи погрешния палец.
Онази, която
вечер ти носи хавлията,
опъва леглото,
а после заравя лице
в ароматната влага
на кожата ти и...

...и уморена заспива,
сънувайки как
стъпва ефирно
по бялата пяна
на вълните
във мислите му,
а после...