автор: suleimo

Вече правихме планове за бъдещето.
Мислите ми препускаха напред. Виждах се като майка на три деца, домакиня, любима. Дом ухаещ на сладкиши. Дом изпълнен със смях, обич и топлина.
Още повече, че в мен зрееше плода на нашата любов. Трябваше да прекъсна тренировки и състезания.

Нашите родители никак не бяха изненадани от развоя на събитията. Между другото Ники беше спечелил майка ми на своя страна. За нея той вече беше мечтаният зет.

Без предложение за брак се подготвяше голяма сватба. Освен роднини и приятели, бяха поканени колеги от казармата. От моя страна, целият отбор по хандбал заедно с треньорите.

Идва заветният ден. Пролет е, а вън дъжд, сняг, вятър. Нали знаете приказката за, който облизва тенджерите...
Най-тежко на сърцето ми беше, когато татко трябваше да ме изведе. Много го обичам и ценя. Мечтата ми беше да намеря мъж, който поне малко да се доближава до този идеал. Няма по- добър от него.

За да не ни е скучно, се повреди булчинската кола. Фотографа, докато снима, бутна и счупи сватбените чаши. Някой ми настъпи роклята и се разпра.
Вече ми беше смешно. Това нови знаци на съдбата ли бяха? Какво ли ми готвеше тя?

Толкова много неща се очакват от мен. Дали ще успея да го направя щастлив?
Ще трябва да съм различна, за да съм интересна, провокативна. Понякога питомно котенце, друг път дива котка.
А дали това, че бях избрала да съм домакиня и да съм като сателит около Ники, ще ми стига. Времето ще покаже.
Искам да слея мечтите си с неговите и да създадем нашият свят.

Някой се изкашля тактично и ме стресна.
Всички очакваха моето заветно "Да".
Е... казах го и цялата зала шумно си отдъхна.
Вие какво очаквахте?


П. П. Уважаеми читателю, хората с които избираме да живеем, всъщност не са наши завинаги. Те са спътници в живота, придружаващи лица. По една или друга причина можем да ги загубим. Затова ги цени и обичай сега, в този миг. И не забравяй, че в твоя живот, ти играеш главната роля. Не позволявай друг да я режисира.