Върви по дяволите казах!
Стой там и кротко си седи!
Не влизай вече безобразно
в изпразнените ми очи.
Не се обаждай.Няма смисъл-
тури му пепел.Ха така!
Иди си!Вече не те искам.
Не мога да те понеса...
Не искам тази кална диря
в душата гневно да горчи.
Безкрайно да ме провокираш.
Как мразя твоите лъжи!
Навярно съм ограничена,
не съм от твоята среда.
Какво ли знаеш ти за мене?
Ти си циничен.Аз съм зла.
Това е пагубно привличане,
едва сега го осъзнах.
Не те обичам.Не, обичам те!
Но по-добре ми е сама...