автор: jynx

сутрин когато слънцето
леко се плъзга по покривите
между накривени антени
и опикан от котките чакъл
има една няма секунда
в която предаванията предават смущения
трамваите ръждясват в движение
а времето временно спира

празен удар
в гръдния кош на вселената

В този момент
Б. се усмихва на мразовития въздух
и си сваля сивия фейс от лицето

Ето на...
на целия шибан свят няма нищо
което иска да разбере,
мислите му разперват ръце
и се повдигат като въздух
между подплашените криле на гълъбите

ако в тази секунда някой спре и го попита
"какво правиш, копеле?"
цялата история би свършила
на последна страница в "Нощен труп"

за щастие никой никого не бръсне
и Б. спокойно може да завърже
розова панделка около четиримата контрольори
които чакат на спирката
докато неудобството причинено от жилетките
скрити в задниците им
играе с пръсти върху челата

после секундата се троши
в циферблата
на едно механично "Добрутро" от машината за кафе
и го връща в бъдещето синьо