автор: apostola

Лъчи от слънце заваляха
по клони, листи и треви.
От цвят нещата побеляха.
Студът уплашен се преви.

Нахлува топло под кората
и плува времето в мъзга.
Живота тръгва от недрата...
Цветя се сплитат във дъга.

Надежда в мене е узряла
и пуска в жиците ми ток.
В душата пролет се е спряла
и аз се чувствам, като Бог!