автор: roza1

Промъква се по котешки -
на пръсти,
около глезените ми
невинно се увива...
Не иска да ме спъне!
Иска обич,
за да е приказна
да бъде по-спокойна.
Броени дни -
на седем се делят.
И седем пъти молят ме
ДА БЪДА!
Погалвам я,
а космите бодат.
Настръхна времето
събужда бунт
и капе кръв
от мене и от тебе.

Посоките на седем се делят,
а бъдещето е едно.
Не може никой
със сила да го вземе.


Ани Николова