автор: suleimo

- Вие, Йоана Стефанова Димитрова, готова ли сте да се омъжите за Николай Иванов Щерев и да създадете семейство.

Погледна Ники в очите. Имаха цвят на любов. Сякаш душата ми се отдели от тялото и полетя назад във времето.
И двамата сме 5 клас в спортното училище. Той футбол, аз хандбал. Лагери, състезания, първи любовни трепети, но не помежду ни. За мен той беше моето "братче", а аз негова "сестричка". Живеехме наблизо и заедно се движихме.

Вече сме края на 8 клас. Разделяме се, всеки по пътя си. Аз в гимназия, да ми е близо до залата, защото тренирам по два пъти на ден. Той, в техникум по корабоводене. Чул ме е, че искам да се оженя за моряк и затова така решил.
Как може неволно изпуснат израз да промени живота на човек?

Та в последния момент Ники ми пъха листче в ръцете. Написал ми е любовен стих. Подписал се е Suleimo. Никога не съм предполагала, че има чувства към мен, а още повече стихове да пише. Сега как да говоря с него, как ще го погледна, не съм готова за това, плаши ме.

Минават две години със случайни срещи. Вече сме краят на 10 клас. Отиваме на бунгала, да празнуваме края на учебната година. Аз съм с гадже там. За моя изненада, Ники празнуват в същата дискотека. С напредването на вечерта алкохолното опиянение се повишава и задръжките падат. По едно време, моето "братче" ме метна през рамо като гергьовско агне и право в бунгалото. Както и да е, не му излезе късметът на момчето, само си говорихме до сутринта.

На следващия ден замина на стажантски рейс. Не го видях два месеца.
В мен вече поникваше зрънцето любов, което той беше посял.


(следва продължение)

П. П. А дали е автобиографичен, знаят само участвалите в него!