автор: vaterlo

Правителството падна.
Обели си коляното.
Но гладните са гладни,
а лозунги не хранят.

Правителството падна
нарочно, за внимание.
Мъжествено не плаче.
И си разглежда раната.

Правителството падна.
След монопол над тока,
сценично ни налага
и монопол над болката.

Ах, мутрата си тръгва
почти като Бенковски.
Страдалец! А зад ъгъла
нестрадащите просят.

Емоционален рекет,
етюди за тълпите.
Действителност по Бекет
и неплатено пито.

И смеят се във ложите,
и плачат долу в партера.
И срутва се отгоре ни
таванът на театъра.