автор: ladyinblack

В мен те привличаха дължините-
дължината на косите и пръстите.
Дългото докосване и прегръщане.

И отново дължините те отблъскваха-
дължината на писмата и разговорите ни.
Дългата ми памет и вина.

В теб ме пленяваха височините -
височината на ръста и мисълта ти.
Високите трептения на душата и думите.

И пак височините не понесох -
височината на погледа, от който се взираш в мен и света.
Високите критерии и високото напрежение.

Ниското ми кръвно не позволява да изкачвам с теб към висините пътя.
Късите ни нощи изземваха съня ми насъщен.

Нисък ти бе в моя хол полиелеят.
Къси в леглото ми всички завивки.

Ако нямахме пространствени представи, щяхме да приемаме безмерно.
Но сега ги притежаваме, затова оставаме празни.
Сега се губим сред преценки и оценки, без понятия за стойност неизменна.

Когато се намираме в контрастите, не виждаме баланса на бялото.
Създаваме си нужди, търсейки уж парченце независимост.
Един е източникът на очарование и раз-очарование.
И като външна причина, и в нас самите.
В това е трагедията на живота.
И в това е чара му.


МББ
по тема "Очарование" за ОМП-М.Желев