автор: Rodenavlotos

Живеех си безгрижен до мига, във който
излязох на следобедна разходка.
Пред мен се люшна тънка фигурка. Забройках я,
пленен от гъвката й походка.

Забързах крачка, нещо властно ме притегляше,
вървях замаян, без да се замислям.
Предчувствие за топла нощ дъха ми стегна,
за плажове, стаили тъмна мистика,

за женственост и мекота, уют и крехка сила,
за сладка и невинна авантюра
с жена, душа на лотос в тяло на газела скрила -
изсвирено от пръстите ноктюрно.

Родена сред стихиите на тропика, вълна цунами-
уханието й буквално ме помете.
На карамфил, на мускус, на жасмин, и знам ли -
на някакво незнайно екзотично цвете.

Бях роб, затънал в девствените пясъци на Фиджи
и следвах звуците на старото пиано,
а тя се спря, съблече рокличката си безгрижно
пристъпи кротко и изчезна в океана.