автор: Rodenavlotos

/„Опива ме нехайно крехката заблуда –/ “Мигът е господар, а вечността е бедна!”/ и като слепи следваме из светлата й бездна/ илюзията за живот, понеже няма друга.”/ - Михаил Гунчев

Като слепци се търсим и отдаваме
на любовта, от времето изплашени,
защото с вечността се разминаваме.
Тя е змия, захапала опашката си,

а нашият живот една отсечка -
тангента към вселенската окръжност
и ние тичаме по своите пътечки
към края им, от който няма връщане.

Но любовта е онзи скок във бездната,
във който се усещаме владетели
и на живота си, и на небето звездно,
с окръжността в едничка точка слети.

И спира в нас часовникът небесен.
“Мигът е господар, а вечността е бедна!”-
да вярваш на заблудата е лесно,
когато две очи зелени те погледнат.