автор: apostola

И се мъча, и се радвам
във живота си разкъсан.
Къшей хлебец си открадвам
всеки ден, от мен накъсан.

Че по кървава пътека
тътря си петите стари.
И с търпение, полека
пуша дните си- цигари.

Тъй поне броя ги всички
и ги драсвам в календара,
а пък мислите ми-птички,
все докосват болка стара.

Ако денс ви се похваля,
няма кой да ми повярва!
Ако с нещо се оплача,
няма кой да ми помогне!

Таз дилема ме съсипва-
няма среден път за нея.
Тънък гняв във мене кипва...
Хвърлям камък подир нея.