автор: eres

Търся я.
Още не съм я намерила.
Дума утринна.
Дума вечерна.

Дума знамение.
Една единствена.
Най-истинската.
За теб!

Заради мъдрото послание
на цветето,
на птицата,
на снега,
на капчука,
на вятъра,
на високата планина.
За дръзкото безумие на пролетта,
за палещата страст на лятото,
за кротката тъга на есента,
за бялото мълчание на зимата.
За всичко, което имам!
За надеждата разлистена.
За светлата пречистеност
на тъмния ми гняв.
За смеха на децата ни!
За играта на ехото.
За тъжното и смешното.
За пълното в душата ми.
Търся думата,
откакто те срещнах-
с нея да те закича,
свежо и празнично.

Ти си тази дума,