автор: DY

Не е достатъчно да спреш насред път,
не е достатъчно дори да се върнеш.
Понякога има нужда от слънчоглед -
да го срещнеш, даже да го прегърнеш,
да погледнеш с неговите очи
долу - черните ризи на нивите,
горе - топлия дъжд от звезди,
в себе си - когато скалите са живи...

Недостатъчни, млъкнаха слънчогледите.
Незабравки полазиха в синора.
Кажи ми, какво не достига,
за да знаеш, че аз съм минало?