автор: lordly

Хубав празник е Зарезан и продължителен, тоже. Таз година като го почнахме с Хорът на кварталните зевзеци на 13-ти, чак днес сутринта забелязах, коя дата сме. Ама не винаги било е така:
Туй беше по студентските години, когато Зарезан все се падаше в сесия. То, какво му пречи на студента сесията на пиенето и любенето, ами и тримата бяхме свършили, и стипендиите и домашните субсидии. Само Гащника имаше в резерв три затапени зелени бутилки, бяло домашно. Имаше, ама не ни даваше и да си помислим за тях, щото били рушвет за Зам.-ректора.
Отдавна я подозирахме тая работа с Жорката, щото ний се счупвахме от четене и едва закърпвахме за стипендия, пък Гащника, отличник на випуска се готвеше да става.
Та, облизвахме се ние напразно около бутилчетата до утринта на 14-ти, кога Гащника излезе да пазари суджук на петала и представителна торбичка за рушвета.
Най-големият зор беше да намерим 3 броя от същият цвят, зелени винени бутилки без етикет, но в общежитията всичко се намира. После набихме тапите на рушвета навътре, за да не ги повредим. Източихме драгоценната, 2 литра и нещо течност в една дамаджанка от минерална вода, счупихме шишетата и се сдобихме с три девствени коркови тапи. Сами се досещате, че новите бутилки бяха напълнени с чешмяна вода, а тапите довършиха маскировката. След това с Жорката и дамаджанката се изнесохме на горния етаж, при колежките от Плевен.
На сутринта реакция – никаква. До края на седмицата, тоже и бам – Гащника го скъсаха на първият изпит, после на вторият и така цялата сесия.
Бре-е-е, беля: не иде, ни на Гащника да си признаеш, ни при Зам.-ректора да се явиш. Умувахме с Жорката, умувахме и накрая се захванахме с Гащника: аз го готвя по Английски, Жорката по Теория на вероятностите и така-така, къде с 3, къде с 4, го изведохме до края на годината. После се прехвърли в друг ВУЗ, но за шишетата и досега си мълчим.
Те такива неща ставаха по Зарезан, а не като сега, да се питам чак на 18-ти, кой ден сме днес.