автор: zinka

Дали защото вече прецъфтяват
кокичетата в близките дворове
и зимата полека се стопява,
за да напъпи неизбежно пролет,

във стъпките ми нещо се променя,
друг ритъм завладява волността ми
и ми се плаче, но ми се и смее
и търся със очи в очите пламък,

и търся в думите игриви нотки,
и в пръстите, докосващи се, ласка,
и в нощите със влюбените котки
и аз съм котка, под човешка маска.

Дали защото зимно остарявам,
или защото пролетно младея,
за теб си мисля, без да имам право,
понеже знам, че ти обичаш нея.