автор: stenli499

Все не спирам пред теб да повтарям
този звук на сигнала "заето".
Някой ден, на крайградската гара,
може би на хотел в кафенето —
ще преминат за миг пред очите ми
в незабравена филмова лента,
наш′те бягства от благоприличието
в лудостта на любовни моменти.

Всеки спомен за теб ще избие
по дланта като капчици влага.
Неприкритото ми сърцебиене
с бясна скорост до кръв ще ме стяга.
Ще преглътна на сухо въпросите,
неродени — в ума си обратно.

Безполезни слова за какво са ми,
щом ще литна към твойте обятия...