автор: ladyinblack

С нежна длан, но грубо ме откъсна
от земя, приемана за родна.
Тази смелост беше твърде късна,
за да бъде все пак ползотворна.

Не съзря ли цветенце примамно,
ами мен – тревица неугледна?
От какво подобна близост пламна
и не свършва тази нощ последна?

Днес съм ти мелодия кахърна,
трънче, във сърцето ти забито.
Де да можех в чай да се превърна
и да ме отпиваш лековито!

Има ни в живота-холограма,
но за да се движим паралено,
в този сън е нужно да ни няма,
заедно да бъдем поотделно.

Твоят свят след миг ще се залости
цъка безкомпромисно броячът...
Мога с мисъл пак да те докосна,
но до теб да стигна няма начин.

м.б.б.-3 16.1.13