автор: ringo

Припуши ми се. Бързо се облякох,
че на терасата е студ голям!
Огледа ме девойка дългокрака.
Е, симпатяга съм, това го знам!

Ръката си протегна тя към мене -
една ръка с изящен маникюр.
Навярно огънче от мен да вземе,
а аз – галантен, казвам й „Бонжур!”

Потупах се по джоба за кибрита -
/обидно е да й поднасям фас!/ ,
а тя очи във мене впи и пита
с продран от никотина дрезгав глас:

„Не се офлянквай, давай тука фаса,
джигера ми за дим е загорял!”
И на лицето изпълзя гримаса
като на зек*, от седмица не ял.

И дръпна дамата така дълбоко,
че дим удари в моите пети!
Наум го отбелязах: „О, жестоко!”
но само мислено се възхитих.

Довърши я набързо и изпсува
пронизващия януарски студ.
Възпитан, се направих, че не чувам,
по-точно, че ме няма вече тук.

С цигарата угаснала в ръката
се взирах тъпо в смачкания фас.
Зиморничаво вдигна си яката:
„Мосю! Бе удоволствие със вас!”

Полюшвайки бедра, снага изнесе -
с изящна стойка, в моден тоалет...
Увиснах на терасата, потресен,
съзнавайки, че нещо не е в ред...

Дали недообръснатите бузи,
забравените косми под носа,
а може пък и да изпаднах в ужас,
от килналата се встрани коса?...

Потресох се!... Ударих и една ракия.
Повторих пак. Отказах се да ям.
От срам потънах!...Иде ми да вия!...
Готов за свалка бях със Оня там?!...



* з-к – затворник