автор: Rodenavlotos

/„О, как неизбродима е географията на любовта ти,/ в себе си заровена ревниво! И как проблясват/ на странника очите, когато ненаситен/ глината дъждът отмива и съкровищата ослепяват …”/ - Михаил Гунчев

Авантюристи винаги ще има, и откриватели ще има,
готови да прекосят и ледени, и пясъчни пустини,
които стоят и чакат своя звезден миг и своя Шлиман,
ревниво пазещи заровени от векове светини.

О, как неизбродима е географията на любовта ти,
и как примамват тайните й моя дух на скитник,
не търсещ леките, утъпкани пътеки към душата,
а като слепец с тояжка пътищата й опипващ

и не намиращ онзи, който да отвежда право
към пещерата на четиридесетте разбойника,
заключена зад каменни врати и десет брави.
Но аз не съм Али Баба, не съм и негов двойник,

не знам заветните слова и не откривам шифъра,
стоя отчаяно на прага й и чакам чудото-
герой, изпаднал сякаш от легендите и митовете,
но няма кой да го ощипе и събуди.

Бих чакал- стълб от сол, любима, до безкрайност,
но трясва гръм, и дъжд внезапен завалява.
Вали дъждът, отмива глината и тайните
и търсеното в теб съкровище ме ослепява.