Неподвижен следобед, упойващ аромат на треви, отпивам от натежалата сладост. Нажежени, оранжево-златни тела, вцепенени от очакване и копнеж. Толкова тихо, дъхът ми чертае сърца.
Уютен хаос, преливащи ритми, вълни от желание. Време, накасъно до задъхване. Надбягвам се с бялата вечност от вероятносни смърти, а толкова ми е нужно прераждане. Боязлива сърна и богиня, търся и бягам, опъвам тетива и притискам кървящата рана, плътта ми плаче за тази стрела. Застинали разстояния, този миг би могъл да е само веднъж. Изгубвамe в залеза суетата си, голотата ни заблестява като жива вода. Жарка коприна.
Сънувам безмълвни докосвания, горещия дъх галещ косите ми, тялото ми превърнато в златни струни желание. Копнеж и тъга. Не намирам сили да се събудя. Не намирам сили да започна деня. Песъчинки, милиони вълшебни послания, събери ме, за да бъда тази единствена златна жена. Сънувам без дори да заспивам. Белотата поглъща очите ми, брод има там някъде. Онзи брод, на който те срещам във всяка Вселена, Йордане.
http://www.ricci-art.net/img002/272.jpg