автор: eres

Две очи,
две сини очи...
Чужди са им патетичните
сравнения.
Понякога гневни,
понякога тъжни
и уморени.
Но усмивката им
е все така същата-
добра и земна.

Две ръце,
две добри ръце...
Все така ме прегръщат безбрежно.
Още ми носят сила и нежност.
Още не питам : защо и къде ?

Топли устни...
опалени от ветрове.
По мъжки дръзки и неустоими.
Горчиви гънки отстрани
неумолимо са белязали
невидимите руини...
Но целунеш ли ме,
отново се раждам
и пак
разцъфтявам
като пролетен мак!
И нямат власт годините!
Господи,има те!