автор: Rodenavlotos

/„През тъжния овал на ханша до раменете тесни/ изтегля будната луна оная неразумна нишка –/ цигулка с профил на жена, мелодия като въздишка –/ от бледна светлина и мрак замесена.”/ - Михаил Гунчев

И не луната, тегли Клото последните си метри нишка
на времето, а в теб изплаква
цигулка, с профил на жена, мелодия като въздишка,
които прекосяват мрака ти

и запечатват силуета й изящен в препълнената ти хазна-
насъщен хляб за сетивата.
Последен знак ли е, ще може ли да изравни везната
и Божи дар ли е това?

Неведоми са пътищата на Съдбата, реши ли да те отбележи
с целувка върху челото- клеймо,
на рамото на проститутка. Не можеш просто да изрежеш-
жигосано е в паметта до гроб.

Крило на пеперуда е, от топъл дъх през зимата събудена
случайно и полетяла в мрака ти.
Ала защо от този образ сърцето почва да препуска лудо
и не смъртта, а раждането чака?