автор: DY

Непоръбено някак си, Трифоне...
Таз година не стана празник.
Не извадих бялата риза,
а лозниците чакат – празни.

Неизпитото вино кипна
и в зимниците, и в занданите.
Тази година е лошава!
Другата – дано да стане...

Само баща ми, недочулия,
призори нарамил кръста си,
събрал всичките ми неволи -
от там, дето отивам, връща се...

В слепите очи на скитника
ще видиш деня – грешен е...
Уж всичко сито и равно,
а празника е предрешен...

Февруарският дъжд замръзна,
полето е кална рана...
И още се питам, Трифоне,
защо тоя празник не стана?