автор: eres

Кой ли вятър шегобиец
ни намери?...
Беше бегла и съвсем
случайна
първата ни среща.
Сляпата неделя.
Спомен- зад хълма
отсреща
Аз и тъй, и инак,
и изобщо не разбрах.
Беше влюбен, шарен
и погубващ
месец листопад.
Още несъбудена
и още друга,
не разбирах още
откъде се взе
тази неизмислена,
тази непомислена,
и пречистена
вселенска тишина.
И луната беше ококорена-
като бабичка
от махалата.
И звездите ми намигаха
отгоре
като вчерашни познати.
Помня-нещо пееше:
лозницата на двора,
и щурците,
и...
Пееше
разлистената ми душа!
Съмнала бях!
Така те познах!