автор: apostola

През булото на късни нощи,
през пръстите на нови дни,
с печатите на нежни пощи
в дущата своя погледни.

Във крачката си по тревата
надежда нова заложи.
И всяка вечер на кревата
за страж луната си сложи.

Задай въпроса на живота
към своето сърце в зори:
готово ли е то с охота
в една любов да изгори?