автор: zaltia

Колко дълго, скитах се без теб любов,
самотен, в нощите и дните се стопявах.
Понякога, за флирт моментен бях готов,
и мислех си че всичко е наред, но остарявах.

В най- цветният сезон, житейската ми есен,
ръката твоя, жадувам в моята да задържа.
Ела до мен любов, направи денят чудесен,
и прегърни ме, с теб напред да продължа.

Миксирам думите красиви във главата си,
отдавна си мечтая, стихче да ти посветя.
Общият ни път, рисувам във душата си,
и с дъгата приказна, искам да го осветя.