...И планина изплува. Изкачва се и слиза...
Пътеките се сгушват в зелените си ризи.
Едно глухарче литва в лазурното небе -
наивно се преструва на рисунка от дете.
По цветните поляни тревите се задъхват
от босонога нежност по тънките си пръсти.
Сред мащерка и риган два стръка се преплитат.
И жадно се живеят. И никого не питат...
Но всичко е привидно. Вечерно е небето.
Очите на старика си спомнят цветовете.
Дървото на душата все още търси корен,
а вече се разделя с изтлелите си клони...