 |  Колко часове не спира
да ме мъчи тази криза!
Болката в сърцето влязла
и не иска да излиза.
Откъде се появиха
тези болки страховити?
Лудият Пегас, навярно,
ме е ритнал във гърдите!
Ето те и теб, Смъртѝчке!
Няма нищо, само болка.
Откъсни я, и да тръгваме.
Наживях се - стига толкова!
Не поиска да ме вземе –
явно нещо не ми стига!
Но с любовите приключих.
Стихове да пиша? Стига:
за кога да стихоплетствам,
за кога да богохулствам,
редовете да размествам
и преливам празно в пусто?
Колкото и да гадая,
няма как да проумея:
само Бог единствен знае,
смисъл има ли и де е?
И реших - от днес нататък,
най-спокойно да живея,
с внучетата да се радвам,
и на слънце да се грея!
Публикувано от aurora на 11.02.2013 @ 12:55:45
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 2
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Сърдечна криза" | Вход | 6 коментара (12 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Сърдечна криза
от angar на 12.02.2013 @ 07:14:45
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Благодаря ти за отзива, Лео!
Тарас Шевченко има в едно стихотворение: "За сирака слънце свети,/ свети, но не грее."
За другите хора то и свети, и грее. Освен януарското слънце, за което Шандор Петьофи пише: "На, погледнете слънцето през януари -/ кажете, не прилича ли на старец?" |
]
Re: Сърдечна криза
от mariq-desislava на 11.02.2013 @ 14:19:11
(Профил | Изпрати бележка) | | Знаех си аз, че писането е мъчение, затова е най-добре да се премине към пълноценен живот на читател.:) |
]
Re: Сърдечна криза
от zinka на 12.02.2013 @ 04:23:05
(Профил | Изпрати бележка) | Щом Пегас те е дамгосал
със копитото си звездно,
тази орис ще я носиш
във гърдите до последно.
И на слънце да се грееш,
и със внуците да тичаш -
все душата ти ще пее,
а сърцето ще обича!
А смъртта когато вейне
във сърцата ни умора,
ще си ходим - щем-не щеме
както всички земни хора...
И да са повече слънчевите дни, пред теб, Ангар, а шарената сянка все да ти е под ръка! :)
|
Re: Сърдечна криза
от angar на 12.02.2013 @ 07:22:20
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Вълшебно си го написала, Зинка!
Ти си дамгосана с този печат повече от всички ни. Но както се чувства от стиховете ти, на тебе това не ти тежи - носиш я с лекота, и ти е извор на радост и щастие, които се предават и на нас. |
]
Re: Сърдечна криза
от vladun (valdividenov@abv.bg) на 12.02.2013 @ 07:06:06
(Профил | Изпрати бележка) | | По-лесно е да откажеш чашката и цигарите, отколкото любовите и стиховете...Поздрави за стихотворението, Ангаре, хубаво е! |
Re: Сърдечна криза
от angar на 12.02.2013 @ 07:31:38
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Грешиш, Владун!
Идва време, когато любовите те напускат без никакво усилие от твоя страна. Но "това вие ще го проумеете, кога като мене и вий остареете", както пише Любен Каравелов.
В потвърждение позволявам си да разкажа тук един анекдот.
"Снахата се оплакала на свекъра си: "Дядо, твоят син започна да ходи по жени". "До време е, дъще, до време "- успокоил я старецът. Така и станало. Но след време снахата му се оплакала за друго: "Дядо, твоят син почна много да пие." "До време е, дъще, до време" - успокоил я пак старецът. След време снахата му се оплакала за друго: "Дядо, твоят син започна да пуши цигари." "Ех, това вече не е до време, това вече ще го погроби!" - казал старецът." |
]
Re: Сърдечна криза
от angar на 12.02.2013 @ 13:14:08
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Благодаря ти за посещението, Вики! Много се радвам да те видя!
Но защо толкова рядко, толкова дълго не се явяваш в сайта и не публикуваш?
Надявам се не защото някой с нещо те е обидил? |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 1
Общо: 14145
Онлайн са:
Анонимни: 573
ХуЛитери: 1
Всичко: 574
Онлайн сега:
