Приз слънце,дъжд и през мъгли
живота вече се изнизва.
През кръг,квадрати и ъгли
снагата ми сега подгизва.
Не съм получил аз медал.
Не съм герой към днешна дата.
Какво съм взел,какво съм дал
живота помни го в мандата.
Подавам всекиму ръка.
За себе си петак не искам.
И аз, като една река
със устие в море се плискам.
В реката стихове текат-
поят те брегове човешки.
И като с брадва те секат
заблудите-в живота-тежки.
И вливат се в море-сълза,
от много дъждове събрана.
И както някой го казА:
оставят спомен,като рана.