автор: kameja

В различна, неподправена реалност,
където описанията се размиват,
изсипвам от обувките
пустинен пясък...
Завръщам се
в зелената градина,
прозорците на къщата отварям,
та слънцето и вятърът
да я събудят.
И тръгвам по тревите
на баирите
да търся някогашните пътеки
и люлката,
завързана за ореха...
И границите на света
изчезват,
остават само
слънчевите нишки.